Стихотворения от Маргарита Павлова
Животът ни това е
Ако аз целуна изгрева,
а ти залеза –
това ще е нашия ден.
Ако ти ме целунеш нощес,
а аз те събудя с целувка –
това ще е нашата нощ…
Ако ти ме повикаш на младини,
и аз ти отвърна до старост…
Животът ни това е.
Questa è la vita nostra
Se io bacio l’alba
e tu il tramonto –
sarà il nostro giorno.
Se tu mi baci di notte,
e io ti sveglio con un bacio –
sarà la nostra notte …
Se tu mi chiami
in giovinezza
e io ti rispondo fino a vecchiezza …
Questa è la vita nostra.
Превод Нурай Садулов
Живот
Ти ме научи да съм без грим.
Да съм смирена когато губя.
Да съм щастлива когато обичам.
Да съм доволна когато давам
и благодарна щом получавам.
Да съм търпелива когато очаквам и
да си тръгвам навреме.
Да казвам: Обичам те!
И да вярвам,
да вярвам, ти ме научи!
Дали
Дали да се превърна във небе,
красиво, синьо, необятно?
Дали да се превърна във море,
спокойно, тихо и безбрежно?
Дали да се превърна във земя,
корава, твърда, здрава и зелена?
Дали да се превърна в светлина,
искряща, бяла и лъчиста?
Превръщам се… И ето как!
Небе си имаш, имаш си и птица!
Земя си имаш да подгънеш крак,
и светлина дори по твоята ресница!
Море си имаш, даже не разбрах…!
Как станах свят… Да, твоя свят!
Заради който, трябва да те има!
Ливада с глухарчета
Аз съм глухарчето,
което ти не остави
на вятъра.
В замяна ти подарих
всичките си слънца…
Затова днес си имаш ливада с глухарчета.
***
Кой на пръсти дойде до вратата ми?
Кой се вмъкна току до главата ми
и погали косите ми с сълзи…?
Кой разплака звездите, горки те –
толкоз нежност до днес не видели?
Кой погали челото ми и прогони
две терзания закъснели…?
Кой постави ръка на сърцето ми –
ден и нощ, нощ и ден…
Не видя ли?
***
Аз съм кротка луда!
Достатъчно кротка,
да живея без теб!
Достатъчно луда,
да живееш
във мен!
Ей ти, моя бяла…
Ей, ти моя бяла циганко!
Толкова си нежна и красива!
Толкова си зряла тази есен!
Пълна с мед, смола и тъмно вино!
Как успя да ми покажеш,
слънцето и неговия изток?
Все на запад гледах и не вярвах,
че ще срещна обич кехлибарена,
не наричана и даже не пожалена!
Как от днес е по-зелено всичко!
Как светло в същата ми стая?
Всичко имам, само да те имам,
моя бяла, кърджалийска циганко!
Живот
Ти ме научи да съм без грим.
Да съм смирена когато губя.
Да съм щастлива когато обичам.
Да съм доволна когато давам
и благодарна щом получавам.
Да съм търпелива когато очаквам и
да си тръгвам навреме.
Да казвам: Обичам те!
И да вярвам,
да вярвам, ти ме научи!
Менци I
Напълних менците ти с дъх, любов и доброта… Така кобилицата стана твоята крилата птица…
Менци II
Жадната вода във менците ти,
да – това съм аз.
Донесе ме от извора незнаен.
Понесе ме по пътя на ръце,
да ме отпиваш в знойно лято…
Докоснах клепките ти уморени,
за да прогледнеш
и да видиш… мен…
Аз и сънят
И тази нощ
сънят и аз
на криеница
ще си поиграем.
Аз ще съм тук,
но всъщност там,
дори сънят това
не знае.
Видях го скри се
зад мечта…
Зад най-голямата,
безотговорната,
нахалната и
дръзката!
Мечтата на
мечтите ми!
Огледа се сънят и
онемя…
От смелостта ми
да мечтая!
Животът ми
Ходих… понякога бавно,
друг път по-бързичко.
Спирах,
почивах, после подтичвах.
Поглед обръщах със жадни зеници,
взирах се все назад…
После с главата надолу се хвърлих,
едва изпълзях след това.
Тръгнах по-равното, кротко, безбрежно,
ама каква сивота.
Стигнах до никъде, стигнах до някъде-
нямаше нийде душа.
Спрях.
И поглед обърнах…
Скъсани чехли, обувки, сандали,
ботуши, чорапи и стъпала.
Тръгнах тъй, боса отново напред
и крачка назад не направих.
Кажи Асол
Кажи, Асол, аз колко ли щe чакам?
Платната ми се скъсаха от пътища…
Греблата ми отслабват от очакване,
безкраят сякаш ме повлича…
Кажи, Асол, от принцове без вятъри,
и кораби със алени платна…
Ще мога ли прегърнала земята,
да го позная? Истината ми кажи.
Кажи, Асол, аз още дълго ли ще чакам?
Със фустата на циганското лято
Със фустата на циганското лято
танцува есента в моя град…
Дошла отново сякаш на Земята
за да покаже цветния парад…
Със фустата на циганското лято
танцува страстно есента…
Снага извива вихрено-крилато
с движения изящни на жена.
Със фустата на циганското лято
танцува танц „Бачата” есента…
***
Извая ме от въздух и вода..
От светлина създаде ми очите.
Сърцето ми направи от любов…
От твоята любов ми е сърцето.
Докосна ме и оживях.
Останалото нарисува с пръсти.
***
С теб
изпуснахме пролетта.
Лятото бе много горещо.
Остани само една – есента.
***
На времето забързаният тръс
не можеш да го спреш със длани,
но можеш с думи във галоп
да ми повтаряш-колко ме обичаш!
***
Тя си тръгва и рой пеперуди
излитат от косите й посивели…
Тя си тръгва с криле изумрудени
и порой от чувства заблудени.
***
Няма ли да ме прегърнеш,
с жълтите ръце на листопада?
Хайде миличка
моя надеждице
да намерим дъгата,
да стъпим на
цветните пътища
и прескочим оттатък!
***
Изпий ме любов
като чай от стакан,
като дъх от коняк,
като шум от шампанско…
Тук съм, ето ме, чакам със зов
да изпиеш със мен и зората!
Светилници
В Свищов бе първото, а след това
във Лом и Шумен те изгряха…
Хиляда осемстотин петдесет и шеста беше тя –
снага издигнаха крилàта.
Светилник, сочещ ни към светлината,
просветата, културата и добротата.
Огнище, гдето сбира се народът,
традициите да запази, взорът.
Възраждането сгушили в сърцата,
човеците вървяха все напред.
Защото знаят, вярват и обичат
читалището – дом на светлината.
В Свищов бе първото, а след това
и в Хасково, и в Кърджали изгряха…
Снага издигнаха крилàта,
за да изправят цял един народ.