. +++
Годината измина. Като миг…
И като буря – страшно поривиста.
Отнесе нейде нашия пореден вик.
И никога не ще да сме на чисто.
Но ти си в нас. На дните ни до края.
Съпруг и дядо, и любящ баща.
Дано си по-добре там, във Рая…
А ние, ние пазим твоята следа.
ВЕЧЕРНИ ПОЕТИЧНИ РАЗМИСЛИ
Между Вчера и Утре е моето Днес.
Днес съм сред вас. И съм щастлива.
(доколкото мога на тази грешна земя.)
Вчера го няма. Спомени. Минало.
Красиво и сигурно, но някъде там…
Утре – незнание. Време метежно.
Хаосът дебне. И Болка от срам…
Моето минало става надеждно…
Моето Днес е пътят към храма,
в който ще шепна свята молитва
за нашето Утре, за теб и за мен…
Камбанен звън тихо в мене откликва…
Над златния купол синее се ден…
НЕЖНО МЕЧТАНИЕ
Тази нощ си нарисувах луна –
втора. Моя. Голяма и кръгла.
Влях й сили от свойта душа.
И усмихна се тя тъй доволна.
Слезе тихо по приказна стълба
и приседна в съня ми тревожен.
С нежен допир страха ми погълна.
И мечтание в скута ми сложи.
То събуди желание страстно –
да пътувам по незнайни пътеки.
Да достигна далечни пространства.
Да се срещна с съдби нелеки.
Да открия, че съм щастлива
със света, който пулсира в мен.
Тази нощ нарисувах своя луна –
моя болка, мой копнеж и видение.
ДУХЪТ
Годините тъй бързо отминават –
една след друга – като ято в полет.
Духът младежки завинаги остава,
пътека към безсмъртие поел.
Осмисля земното ни съществуване.
Пречиства злобата, бушуваща в кръвта.
И докато светът се налудува,
духът печели във оназ борба,
която слага истинско начало
чрез умението да живееш в мир.
Светът се днес трудно опознава.
Но нали затова си се родил?
ЗА БУКВИТЕ
Буквите наши – тайни, мистични,
мост между ума и зова на сърцето.
Слети в едно – мъдрост изписват.
Път очертават къмто небето.
Буквите наши – древни, изконни.
Руни напомнят, святост и личност.
Сила и воля, горд дух – непреклонен.
И ни сродяват със странна поличба.
Всеки я носи чрез своето име.
Кръвта лудува в зова на дедите.
И всяка буква е неповторима,
А много букви слово изплитат.
Мариана Стоянова 11
Думата ОБИЧ свят преобръща.
Нежност, доверие, песен на мама.
Всеки я свързва с родната къща,
но често към нея обратен път няма.
Идва на помощ думата СПОМЕН.
Спомен по детство, спомен… и КРАЙ.
Но край не значи дума БЕЗДОМЕН.
Чрез буквите пишем и думата РАЙ.
/Из книгата „Дъга човешка“/
