Стихотворения от Мариела Казанлъклиева (Мариел – Галяна)

 

ПОСЛЕДЕН КОНЦЕРТ*

 

 

В памет на ВАЛЕРИ ВАЧЕВ –

Главен диригент на Врачанската филхармония

 

1.

Намалява светлината. Залата притихна.

Диригентът палката във въздуха издигна.

Зазвучаха първите акорди на тромпета,

със название – на музиката ни поета.

А обоя го последва и мелодия солира,

но чинели възвестиха встъпление на лира.

Арфа и пиано – в тоналност са любов.

Неизменно искат от живота благослов.

И виолите танцуват със лиричен такт,

обичта ги завладя още в полутакт.

Контрабаси и чела пригласяха в стакато,

а цигулките разгарят танца с буен патос.

И започна да флиртува флейтата с фагота,

такт подаде чувствено за следващата нота.

Сред борбите шумни е феерия от нежност,

като бриз политнала в далечната безбрежност.

Палката валсира, цугтромбон с финес покани.

Ритъма отмерват неуморните тимпани.

Темпото засилва се в кресчендо властно,

а горещи децибелите пулсират страстно.

Сред звуци красота, величие и ноти,

защо завършва неочаквано живота?

Симфония със дъх на лято в светлина.

В последвала секунда, настъпва тишина.

 

2.

Гръмнаха аплодисменти

и поклон на диригента.

Натрапчив в резонанс акорд

преследва виртуоза горд.

Все пръска звуци и трепти,

предупредително шепти

в ехо с глас далечен, леден:

„концертът е последен”,

„концертът е последен”…

 

__________________________________________________________________

*Трета международна награда за поезия 2014г. „Voci Nostre”- Анкона, Италия

 

АКО СЪМ МУЗА

 

 

Ако съм муза на вятъра,

топлият бриз ще е вечен.

Ще сме в окръжност през лятото

с радиус в обич обречен.

 

Ако съм муза на слънцето,

денят и нощта ще се слеят.

На белите нощи във плънката

лиричност с обет ще изгрее.

 

Ако съм муза на синия,

безоблачен цвят на небето,

с розов ще бъдем единните –

част от дъгата в сърцето.

 

Ако съм муза на арфата,

в ефир нежността ще прелива.

ЛЮБОВ ще премине под арката,

блестяща, велика, красива.