СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ МАРИЕТА ВАЛЕРИЕВА
***
Студено е…
Дори и да е август…
Къде изчезна моя топлинка?
Замина си с горещото ми лято,
сега е зима –
тиха и в мъгла…
В огнището си хвърлям сляп надежди
и в спомени се топля,но уви-
отдавна знам ,че туй което грее
закотвено е в твоите очи…
Сега треперя…
даже да е август!
Приседнал до камината мълча,
залостих и вратата,
но не мога-
леда си от душата да стопя…
Ах, само ако можех да обичам!-
Дори и друга!
Даже и за миг!
И тези две очи да ги забравя!
Уви не мога!
Нека да е студ!
***
Не ми говорете за мъже –
красиви, богати…прилежни,
безгрешни, любящи и с дъх на пари,
аз търся си някой небрежен…
Аз търся си някой с бурна душа,
със поглед горящ и пронизващ,
разпилян, работяга
Поел пот и тютюнева диря…
Такъв да е – луд, да бъде борба,
да пием по чашка след здрача,
а после дори и пеша да вървим
безгласни ръка във ръката…
Но не със бижута, с любовни игри…
Да ме среща вечер във пътя,
а с малко кокиче и много мечти –
сърцето му в мен да се врича…
Не ми ги хвалете онези мъже…
…безумно красиви,богати…
изтънчени, умни „безгрешни”
Аз търся си моята сродна душа…
***
Червени къдрици се реят в постелята…
Искрици блестящи от тъмни очи…
И нежност до болка, летяща из стаята,
…не ми се събужда…
…не тръгвай…
…ще спя.
Ще спя с аромата на сън и с копнежи,
така си до мен…
така ще си лек,
така ще си стон, във който се давя,
че инак те нямам…
че инак съм сляп…
Червени къдрици увиват сърцето ми…
и спомени сладки пробождат ме пак.
Усещам ти устните-
с дъх на утехата,
…не ми се събужда…
…не тръгвай…
…ще спя…
***
Отмина ме в сладка въздишка
(за малко,но беше разкош!)
и тръгна си тихо,а сънен
не вярвах,че пак ще съм сам…
Увих се във нощния спомен
останал от топлата гръд,
отново те вдишвах до дъно…
…и пиех дори да си сън…
За тебе бях дал си душата.
Остави ме в своя пожар…
Но зимата будна е.-
Чакам… ,
за лятото само копнях…
Остави ме в свойта въздишка
(в нечутия вик на нощта).
Замина.
Не махна за сбогом,
но спомени пазя за теб…
***
Хей, българко гиздава,
румена, светлоока,
къде, мале, си тръгнала
по полета широки?
стой, дъще, при мале си,
нека тука да свети –
тая усмивка алена,
тая нежност в очите!
Тук, чедо, във бащино! –
тука ще си ми тачено.
Се́ди!Давай ни щастие,
че без деца умираме!
Фърли ги тез куфари.
Прашния праг не оставяй.
Що на света да продаваме?-
българска хубост и знание!
Тука е, чедо, Родината! –
с нашите сълзи пропита,
с мъките, с костите –
кървави!
За да ви има във дните!
Вече ѝ няма душицата,
грабена, тъпкана, чупена…
но и е силна кръвчицата-
стой и прости…
Не отлитай!
Колко си хубаво ,Българче!
Колко история носиш!
Колко завети и истини
вечно са скрити в очите ти!
…Стой, чедо… тук е Родината…
***
Не обещавам дори и на себе си нищо…
Днес думите пълни
утре могат да спят.
Такива сме хората…
Просто се случваме
в един кръговрат наречен Любов.
Не обещавам дори и на себе си нищо…
Днес думите слагам
във буркана -Обет.
Намятам си смело крилата,които
заши ми,
…а те ще ми стигнат из път…
Не обещавам дори и на себе си нищо…
Днес думата Обич
съм си кръстила Ти.
Понякога боцка…
(дано да е често)
че моето хоби е трънче от теб.
Не обещавам дори и на себе си нищо…
Как мога да дам на сърцето си мен,
когато е твое и лудо ме блъска:
Отивам при него ,
а ти ако щеш…
***
…защото има как да ни се случи
(и ни се случва нищо,че мълчим!).
Една любов позакъсняла…тъжна,
Една любов със дъх :Ела…Постой…
Една любов,но не със име Ничия!
Една любов-
онази!-точно нашата …
Една любов,в която даже болката
е по- добра от празнотата в погледа…
Една любов,в която част от пъзела
грижливо крием…аз и ти…
Тъй рано е…
…да наредим картинката …
Не бързай.Оцветявай я…
…защото има как да ни се случи…
Ако греша-
тръгни си …но навреме…
Или бъди във мен и ми се случвай…
***
Тя не те подвете,приятелю.
Във очите и нямаше скоби…
Но тъкана е с нишки Достойнство!
…и прекрачиш ли прага му-
нямаш я…
Тя не от онези,които искат всичко…
Напротив!-оскъдна е…
Стигше това да обичаш
лудоста и прашинките-
нейните…
Тя не е от тълпата на силните…
Предпочита да плаче на воля.
Свива в мънички шепи сърцето си
само твоето рани да няма.
Тя не те подвете ,приятелю…
Във очите и истини бяха!
Не вини…
Не очаква решения…
Остави я да върне си пътя-
чифт следи и душа без постеля…
И душа…само нека е Нейната!
М.В.-Mimoza