Стихотворения от Пенка Барозова
ЖИВЕЯ
Морето днес трепти, блести – тъй тихо и загадъчно…
Вълните нежно, кротко стелят се – успокояващо…
И хората притихнали говорят с тях – безгласно…
И всичко е тъй съвършено и прекрасно!
Не би могло да е по-чудно, идеално!
Не бих могла да съм днес по-мирна, благодарна,
по-истинска, по-радостна –
седяща тихо на брега и съзерцаваща –
красивата лазурна плът на чудното море Бургаско
и нежно-синия безкрай над мен, покой даряващ…
Обичам всичко тук, обичам Теб, Творецо!
Благоговея и покланям се! Живея!
ДОКОСВАНЕ
Прекрасни слънчеви лъчи
и въздух галещ, пенести вълни,
шумящи по нозете, кожата ми,
бляскащи като искри –
възникващи и чезнещи,
усмихващи се или плачещи…
Сияние от пари и лъчи
и много топлина, любов отвсякъде струи…
Докосвам живо, пълно…пясъка, водата,
изпълвам се със въздуха и светлината,
съединявам се и вливам се във всичко –
с живот, с енергия, с романтика и мистика…
И го обичам.
ЕНЬОВДЕНСКИ НАПЕВИ
Тревите и цветята в този ден особено ухаят
и някак си особено трептят, зоват…
И птиците, пчелите в този ден особено припяват,
особени, магически пространства се редят…
Пристъпвам нежно, леко по земята
и галя я със мисъл, чувство и нозе…
Лицето и душата ми усмихват се, запяват –
любов, благословение от мен се лей…
Докосваме се с тази хубост земна и небесна,
обменяме нектари, аромати, светлина,
и мир, и музика, възторг, поезия…
И ражда се особена, нетленна красота…
Благословен съюз мистичен
на природните царства!
Сред кръговрат житейски от събития,
сред периоди, фази, стадии развитие…
все вглеждам се във себе си дълбоко, същностно –
да видя всяко свое проявление, издъно.
Видях се като ангел, но и като демон,
и като светлина и мрак,
деятелност, статичност,
безсилие и сила,
като светец и грешник,
добро и зло,
съзиждане, разруха,
като живот и смърт…
Видях:
Стихии две в основата ми се преплитат
и сливат се, и борят се…
Хем благославят, хем убиват!
И всякога, когато тъмната надвива,
аз моля и зова за висша милост –
за да оцелея, за да се въздигна,
за да изплувам изпод тъмната стихия,
за да се справя с низшата си същност
и Господ в мен отново да възкръсне!
РУИНИ
Руини от поредната ми полуистина –
Фалшиво-лъскава, гримирана, лакирана –
лежат пред мен като горещи въглени,
от моята душа като че ли откъсвани…
А огънят им слоят лъскав изгорил е, няма го
и всичко свое лесно разпознавам.
Ще го приема в мен на истинското място,
ще има нова външност – истинска, прекрасна!
Нетленна красота ще свети, ще огрява
света край мен, живота ми –
от светлината на душата.
ЖАР-ПТИЦА
На жар, искри и пепел ставам,
разсипвам се до дим и светлина…
И всички стари форми се стопяват,
Изтичат, чезнат…Само болка, прах.
Но воля за живот и нещо светло
руините събужда от смъртта…
От сетните искри, от топла пепел
израства ново същество, с крила…
Усилва се, подема се нагоре –
ефирно, светещо като зора…
Родена от пожара на живота, чиста, мощна…
Жар-птица с огнен дух да бъда аз!
НОСТАЛГИЯ В ЗЕЛЕНО
Зелен чемшир,
разлистена лозница,
разцъфнал картоп и божур,
и шетаща из дворчето старица…
Каручка писана и конче старо,
надничащи прозорчета от белите стени…
И нещо скъпо, топло ме смути и трогна –
далечно уж, а толкова забравено и живо –
копнеж по родното, което си оставил някъде,
по тези свежи, ширнати пред погледа треви,
упойващ въздух, дивна птича песен
и мамещи в далечината сини планини…
Носталгия, мечтание, възкръснал зов,
пробудена любов,
извираща от гените,
туптяща във кръвта
от древни времена…
Отдавна чака и ни вика
безкрайното зелено на земята родна,
изгубено, забравено от нас, но живо!
Зове за връзка нова, свята, животворна!
НЕБЕ, ОСЕЯНО С ЛЪЧИ
и облаци като разцъфнал цвят…
Прохладен вятър и прииждащи вълни
посрещат ме, послания шептят…
Блести водата в златна светлина
и бързо гасне, бързо се мени…
И пак вълните светещи мълвят
истории за приказни царства,
пространства и земи…
Завеса от лъчи пред мен мистично се разстила,
просторът е в нюанси трепкащи –
розетки и дъги…
Картини тайнствени се редят,
послания изричат –
сред песен-ромон на разпенени води…
ЗЛАТНА БУРГАСКА ЕСЕН
Топъл вятър и златни листа, и жълти таксита…
Златна есен по бургаските улици скита…
Бели облаци, синкави – странно-раздвижени,
слънце нежно, загадъчно – плахо-надничащо…
Топъл вихър от златни сълзи
и от прашни въздишки…
Многолика и пъстра тълпа край мене се стича…
И обгръща ме с ласка, с тъга, с топлина
есента плачеща,
съдбоносни нюанси на вълни
във душите навяваща…
БЛАГОГОВЕНИЕ
Кристално тихо, мирно и лазурно синьо
посреща ме морето пак със слънчева усмивка…
Трепти водата – шепнеща и жива –
под досега на нежния ветрец игривия.
А блясък, пищна красота дъха ми спират!…
С благоговение, екстаз, с усещане за сливане
пред древното море, земя и светлина…застинала,
под вечното небе…благодаря и благославям всичко!
И затова, че мен ме има!