СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ПЕТИНА ЦВЕТАНОВА

ОБЛАЧНО
Знаеш как не умея да отпивам още
на лъжата от пропуканата чаша
и хлябът ми горчи щом вечер можеш
да сметеш набързо трохите на вината си.
И щом в зениците ти – лепкави катрани
прокапва горест, капка подир капка…
А вятърът отнася всяка скрита тайна
нанякъде, в дъждовните гори, дълбоко.
И не мога да плета венци от рими
и да кича с тях челото ти ранимо.
Казваш, че съм буря в стъкленица.
Буря съм! И твоята Любима…
PeTina 30.07.2016

МОЛИТВАТА НА МОЙРА

Не мога да събирам обещанията ти,
герданчета с мъниста от стъкло. Дамга
с цвета на шипка по бялата ми кожа
чертаеш отново с трескавата си ръка.

Не в пламък очите ти изгарят.
Прокапва не сълза – катранени води
заливат едва покълналата вяра,
преди да върже, преди да нацъфти..

А думите се стичат между капките-
охлузени, прозрачни стъкълца, така
потъват някъде … в душата ми…
Прости ми…обичам те…Благодаря…
PeTina 16.08.2016

МРЕЖИ
Понякога съм стъклено прозрачна-
кристали, с вкус на морска сол.
Така в дланта си скривам тишината.
И тя утихва в незрящата си роля.

А мислите ми – белезникав пясък,
се сипят между пръстите на бриза.
Единствено седефеният им отблясък
напомня, че съм цяла. И че дишам…

А роклята от кремав лен, сандалите
вълните ще ги отнесат все пак.
Едва заглъхнал шепот от рапани
за теб ще ми разказва на брега.

Поне Нощта, разнежена Малена
над челото ти ще посипе кехлибар.
Ще те обримчи споменът за мене
в съня ти – мрежи тънки на рибар..
МОЯТ ЮЛИ
Аз лятото го помня със вълните
и мирис на разпенен морски бряг.
С къдрици, меки като топли устни,
покрили челото на млад монах.

И помня още всяка тиха стъпка
и пясъка по мокрите нозе..Така,
в съня ми, с дъх тръпчиво-сладък,
прокапва спомен – шипков мармалад.

А щом привечер Месечината сънливо
примамва в пазвата си дивите коне,
с очите ти, по-тъмни от маслини
ще ме погледне Юли…Точно като теб..
PeTina 16.07.2016

Tina 24.07.2016

ПРИЗНАНИЕ
Да бъда слаба не мога, Боже.
Ще сбирам в кошница тъгите
от твойте мигли – уханни рози
и гюл по гюл, като сълзи
ще капе всяка болка скрита..

И със ръце от свещ по-бледи
от мъглите ще ти ушия роба
да скрия уморените ти плещи
от горест тежка и от тегоби
с най-тънката египетска коприна.

А ти в скута ми гнездо ще свиеш.
Отнякъде ще долети авлига…
Не искай повече от мен да крия
как звездна кръв във вените ми блика!
На Ведруса млада кръвта гореща !..
PeTina 11.07.2016