Стихотворения от Полина Велчова
ПО СЪРЦАТА СИ ПРИЛИЧАМЕ
Може би аз съм една от многото други.
Намерила убежище в твойто сърце.
Как да не ми липсваш? Толкова трудно е!
Защото вече била съм във твоите ръце.
И как да не си спомням за тебе?
Нима усмивката ти просто така да забравя?
И нищо, че за мене все нямаш време.
Аз пак те обичам
И тая обич изгаря!
А ти пък пропъждай ме от мислите си,
Когато нахлуя неканена.
И какво, че ужасно ми липсваш?
Аз просто съм една от многото…
И може би не те заслужавам.
Ах, колко е трудна тази любов.
Но аз и така те обичам!
И нищо, че много различни са наще светове.
Ние с теб по сърца си приличаме!!!
Автор: Полина Велчова
НА ЖИВОТА С ЛЮБОВ
Ще преминавам през дните захласната.
Ще се усмихвам на въпреки!
Ясно е, че животът не е само щастие.
А всеки нов ден е същинско чудо.
И няма нищо по-хубаво от това да си жив!
Да можеш да прегръщаш на воля.
Затова ще се радвам на всичките дни.
По-малко ще мълча и повече ще говоря!
Ще кажа на най-любимите хора, че ги обичам!
Безумно въпреки болките.
Ето, животът – тоя хитрец ми намига.
Ще живея. Пък колкото толкова!
Ще си повярвам, че имам време за всичко.
Ще обичам дори враговете си.
В прозорците наоколо ще надничам,
И ще целувам по-често на мама ръцете!
Ще се впусна във тебе живот!
С лудешки бяг във теб ще се впусна!
И от нежността ще направя брод.
По който все при теб ще се връщам!
Автор: Полина Велчова
Автор: Полина Велчова
ЗДРАВЕЙ ЛЮБОВ
Здравей, любов! Здравей.
Добре дошла във моето ежедневие забързано.
Аз дълго, дълго нямах време за теб.
Но я почакай.. Това е по-скоро, защото ти от мене си тръгваше.
А аз все се обричах на теб.
И сърцето ми неведнъж горя във твоя огън.
Ами сега, любов. Оттук накъде?
Аз да те пусна не искам. Не мога!
Ти си се настанила в сърцето ми като вяра. Като молитва. Като най-красивия сън.
Като ехо от спомен. Като утринен камбанен звън.
И аз се нуждая от твоя пламък негаснещ. От твоя зов.
Здравей, здравей! Моя прекрасна!
Моя дълго чакана и луда любов!
Автор: Полина Велчова