СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ САБИНА МИЛАНОВА САДОВА
***
Пролетен гост
Слънчо отзарана днес,
милва покриви, огради, пруст.
Щърчо – пролетният гост
подранил и той е –
трака край гнездото
рано, рано все кръжи,
шари и препуска,
за сено, за вършеи,
за пръти и за пух.
Трака – трак, трака – трак,
поздравява всички –
хоризонта, хора, къщи.
Грейнали във радостта
от пролетните първи вести,
всичко мило му отвръща.
Слънчо го закача весел
и лъчи гальовни
покрай него пръска, пръска …
***
понеделник, 21 март 2016 г.
Теменужки
Сгушени във храсталака,
морави и сини, сини,
кой ли пръв ще ви погали ?
В този сенчест горски кът
слънце милва ви с лъчите, грее,
покрай пънче, сред трънака
ветрец гуши се, играе …
Утринна росица ръси
капчици по вас, сребристи,
ранна ранина ви буди,
първи лъч ви скришно люби …
Катерички и сърница,
бяло облаче, мъглица,
звезди ярки, месец ясен
взор отправят ли към вас,
все въздишат във захлас.
С ароматна пръст
земята
щедро ви дарява.
Тихи нощи ви опазват
под звездно покривало.
Хей, побързайте, деца,
елате,
тука са, навред ухае –
цвят до цвят
букети пъстри,
има да берете …
от чевръсти по – чевръсти …
***
сряда, 17 февруари 2016 г.
Слънце и кокиче
Слънце – Кокиче нежно, тънкокрако,
ти напук ли се показваш,
тук са зимните закони,
наоколо си не поглеждаш.
Тъй ме радваш и омайваш
с дрехата си снежнобяла,
ще потърся минзухара,
че за тебе страх ме хвана.
Кокиче – Не плаши се, слънце светло,
ти грижи се за след мене,
че пристига всичко цветно
във букети подредено –
синчец нежен в надпревара,
иглика храбра, в техен плен,
лале, зюмбюл веч запяват
с теменуги и невен …
***
неделя, 27 декември 2015 г.
Сурва, сурва
Сурва, сурва !
Удряй, удряй, Сурвачке,
сурвай, мила,
бий навред,
живи, здрави и калени
да са всички хора,
да го има вечно
читавият, слънчев свят …
Удряй баба, удряй дяда,
мама, тате, вуйчо, стринка,
кака, бате и дружина,
гостенката – бяла Зима !
Сурва, сурва !
До година, до амина !
***
Да изкласят все нивята,
да се роди зърно златно,
плод налят,
да близнят стадата,
пасбища, тревица сочна
и ливади с пъстрота,
да се роят все пчелици,
да се пълни дом
с родидби,
с глъчка весела, игри,
здрави, румени дечица,
труд и благодат да бива !
Сурва, сурва !
До година, до амина,
да е мирна и щастлива …
***
С берекет в лозята,
царевица, ръж и боб,
грозд узрял и вино още,
с парици златни – пълен джоб !
Сурва, сурва !
Сурвакай, Сурвачке, мила,
бий, не спирай ти – дряновото, яко
клончето ми –
гиздаво, богато !
Да чезнат болести и мъка,
и всякакво проклятие,
хищен враг,
бий безспир, ти,
всичко да се радва.
Сурва, сурва и сполай !
До година, до амина !
Боже, дай !
вторник, 12 май 2015 г.
***
Лалета
Ех, люлейте се,
лалета …
Залюлейте
в танц чаровен
всичко живо по земята,
слънце още,
дивна хубост,
сини, сини небеса …
Залюлейте
в люлка нежна
шемет,
рози, цветове …
Жълти, златни,
лилави лалета,
зари червени …
със зелени стъбълца,
обдарете с обич нежна,
цялата морава
с радост, свежест, пъстрота!
***
събота, 14 март 2015 г.
Планина
За да се родя отново,
да те залюбя,
да те прегърне кръвта ми,
да те запомни сърцето
и до смъртта да те копнее,
роден край мой самотен,
планина моя…
***
Колко пъти
съм се губила в морето ти зелено,
колко пъти си ме прераждала,
колко потъвания ми предстоят
под тия върхове непробудни,
сребърни гугли нахлупили, –
сред лебедовите шии на хвойната,
сред миньорската кирка, заспала
до приказките на 1001 нощ, –
тая Шехерезада на умората,
това острие на хляба и надеждата!
***
Там съм :
в детския плач
и в усмивката на старицата,
в милувките на мъжете прославени,
в мамината песен, в русалките,
от потоците ни наизлезли
с гребени и огледала в ръцете ;
там съм – в земята нацъфтяла,
в езерните отражения на звездите,
в небесносиньото и в сърцето,
край мой роден
планина моя…
За да ме родиш отново…
Изпращане по имейлПубликувайте в блога си!
петък, 9 януари 2015 г.
***
Тя
Ще спре за миг,
ще ме дари с усмивка блага,
с поглед на кошута ще ме следва,
както може само тя
ще ме помилва.
А аз ще пия на прохладни глътки
дарената ми нежност.
В прегръдката ми – мека и прозрачна,
ще падне тишината и само думите,
отронени внезапно, ще запалят
огън от кармин и мед.
Ръката ми, поела
разгар от въглени и пепел,
ще влее топлина с магия бяла
в бялата ми песен …
Абаносът на нощта ще е изписан
от далечни звездни светлини;
в очите й – извори планински,
ще блещукат светилниците вечни.
Помъдрели,
прошката за грешките ще измолим:
да се върне добротата,
любовта да ни прегърне пак
в ливадите на лятото.
Верността ни ще отмерва
циферблатът стар –
по други календари,
по сърдечното летоброене.
Тя
ще спре за миг.
Ще ме докосне с поглед.
Ще ме помилва
както само тя умее.
Ще пия
глътките на тази нежност
ненадейна.
В прегръдката ми
мека и прозрачна
ще падне тишината.
Ще прелее топлината –
нейната в мен,
моята в нея.
/14333026_10207214366459671_5149043059760643355_n.jpg“>