Стихотворения от Кати Вангелова

BLUE  MORPHO

 

Душата е затворена в пашкул,

незримо се бунтува в тъмнината.

Изпаднала в безумен абажур,

обречена се чувства светлината.

И болката разкъсва по парче

невидимия свят на таз измамност.

В  упорството не иска да прозре

катарзиса на страдаща аморфност.

Събличайки монашеската дреха

намира свобода за своя път.

Красивата обвивка е утеха,

но красотата  не е само плът.

Отвориш ли очите с нови мигли,

цветът на ирисите ще е друг.

Очакваното щастие изригва

с  усещане  за цялост в изумруд.

И в полета на синя пеперуда

съзираш истината свята,

че видимото само е заблуда,

невидимото – пътя на душата.

Катя Вангелова

 

 

 

Пилигрим

Вятърът докосва с големите си пръсти

нежно- солените струни на вълните.

Валят звезди над земята кръстово,

Луната танцува  фадо със съдбите.

В очите ми заспиват самотни светулки,

под миглите трептят и гаснат парадигми,

сънят полита с чайките крилати.

Сънувам те любов- Магдалена със стигми!

По вените ми пера на отминали сенки

пишат нова съдба за душата ми.

Тази  нощ има  паунови очи.

Пристанищата са глухи и неми свидетели

под сивото ветрило от зъзнещи облаци.

И кърви от тръна сърцето в карминено

щом  бледнеят на любимия  знаците,

а във трепет се гърчи тялото глинено.

Търси онзи вълшебен летеж

с пеперудено ято в рубинена бездна,

онзи огнен безумен  пламтеж,

преобръщащ за миг две Вселени.

Магдалена, измий този грях от душата ми!

Извади  тръна от сърцето, че гложди!

Ти си изплакана сълза, исихазъм си,

пилигрим, който носи надежди!

Катя Вангелова

 

 

Евклидова    геометрия

„ …и ако лятото е аксиома

каква магия има във снега…”

Емили Дикинсън

***

Земя и сняг са две различни точки,

а Бог отгоре връзката им светла.

Различни, но обединени събуждат всички –

частици от  Бог с любов посадени.

С девича роба върху кал човешка

в утроба чиста нов живот цъфти.

Какво е зима, питаш пак с насмешка,

ако лудо лято душа не изгори?!

Лятото е инцидентна точка, а зимата –

пречистваща поквара и греховни мечти.

Аксиома нова, индулгенция за любовта,

време за раждането на нови звезди.

Снежинките  са Божии сълзи въжделени

човешките пороци да простят,

да заплетат в недрата земни, дантелени

шевица по-добра, закодирана.

Земя, небе и Бог в едно да съберат,

в една еднаквост лъч да сътворят.

Еднаквостите светли група образуват,

запазят ли лъчите, свещици ще се разгорят!

Катя Вангелова

 

 

„ Край къщата море се плиска –

море от летен въздух…”

Емили Дикинсън

 

Проскърцват   лодки на брега

и гълъб  бял над утрото лети.

В морето  лятно  вгледани,

пробойните ни кой  ще  залепи?

Небето е надвиснала камбана,

която вятърът безумно бие.

Душата ни е къща издълбана

в  калта от Божие вселюбие.

Залутани във сложни лабиринти,

забравяме да търсим опрощение.

Поклонници на грешни абсолюти,

пред  вещ  и власт  благоговеем.

А  обичта е слънцето  в сърцата,

в самотните ни къщи на брега,

с  море от  лято засияло

и всяка капка е  с нега.

Събличам грешната си риза,

смирено в храма се пречиствам.

Край къщата море заслиза

и слънцето любов разлисти.

Катя Вангелова

 

 

 

И нека времето да плаче

на рамото на вечната Голгота,

четейки книгата свещена,

когато връщайки се многократно

душата, всеки път изпепелена,

разпъната е между две октави.

И в нея, малката Вселена,

не всеки път покълват семената,

но винаги избират своя път

и не всякога се губят в тъмнината.

Записва като стенограма

добро и зло, и вяра,

разруха, грехове и крах.

Не винаги живота е измама,

с един не ще изкупиш грях.

Фрактали всеки път рисува,

на плиткото неистово се дави.

В дълбокото умело плува,

с лъжата понякога борави.

Така изкачва стъпалата

към тъй желаната си свобода.

Не винаги любов е авангарда,

но винаги целта е Светлина!

Катя Вангелова