Нова книга на тандема Христо и Милена Каменови зарадва почитателите  на текстове за животниКнигата е озаглавена “ Еленчето Цветоноско“ и в  кратък откъс, публикуван в социалните мрежи, секретарят на КБП – клон Мадан Христо Каменов загатва  за развоя на историята: „Цветоноско се роди в изненадващо снежния месец октомври. Цветоноско бе еленче, което имаше цветно носле, и всички го наричаха Цветоноско.

От ден на ден еленчето растеше и започна да се радва на игрите и горските забавления с приятелите си.

Цветоноско много обичаше зимата. Обичаше да се пързаля. Обичаше да лови с езика си снежинките, обичаше да се въргаля в снега и да прави фигурки.

Днес денят за Цветоноско беше един от най-хубавите. Събуди се рано сутринта в много добро настроение.

— Добро утро – каза майка му. Цветоноско отговори и прегърна майка си.

— Приготвила съм ти любимата закуска – отвърна кошутата.

Цветоноско много обичаше палачинки с ягодово и боровинково сладко. Изми се и излапа всички палачинки наведнъж.

— По-спокойно, миличък, ще се задавиш – каза майката притеснено.

— Мамо, виж колко сняг има навън. Нали знаеш, че любимият ми сезон е зимата – каза Цветоноско.

— Знам, но виж, нослето ти съвсем е почервеняло от студа. Иди до печката да се затоплиш – загрижено говореше майката.

Цветоноско не се вслуша в думите ѝ, изпи последната глътка сок и излезе навън.

Тази зима имаше много сняг. Но това устройваше много еленчето.

Цветоноско изскочи навън като стрела и се метна в пухкавия сняг. Така игра до вечерта. Дори се наложи майка му да прекъсне веселите му игри.

Цветоноско се прибра. Усещаше, че няма вече сили и едва си стои на краката. Треперейки от студ, се сгуши в майка си, за да го стопли. Имаше и висока температура.

— Видя ли, Цветоноско, че когато не ме слушаш, си патиш – каза майката.

Така Цветоноско цяла седмица лежа болен. Не можеше да излиза навън и само гледаше снега от малкото прозорче.