Стихотворения от Росица ЧАКЪРОВА
Не съм това, което всеки вижда,
не съм това, което виждаш ти.
И що за луд е, който ми завижда?
И който цапа моите мечти?
И що за луд си, ако си помислил,
че лесно е да се секат криле?
Не знаеш ли, че аз ще го измисля,
но пак ще имам своето небе?!
ИЗГОРЯ ЩАСТЛИВА
Без музика душата ми тъгува…
И думите сами запяват в мен.
Понякога насън ми се прочува
гласът на някой славей уморен,
шум на вълни и крясъци на чайки,
как вятърът засвирва на обой…
И още звуци чудни и незнайни
заливат мислите като порой.
Тогава трепват всичките ми струни,
Орфей заплаква в ямб или дактил…
Свидетел на това е дискът лунен,
до втръсване от римите препил,
поклащайки се сутрин се прибира,
през рамо тихо с укор ме поглежда –
дори и той изобщо не съзира
у мене даже капчица надежда…
И няма, да… (Поне докато дишам…)
А после… нищо. Бяло и красиво.
И Дяволът доволен ще напише :
„Изгоря щастлива!“
ЛОНДОН, 01/11/2017 ‘ 12:22
БЛАГОДАРЯ
Молитвите са чути и навреме
протегна Господ правилния пръст.
Късмет извадих, ангел да ме вземе! –
сдобих се с новеничък, лъскав кръст.
Така му се зарадвах! Като куче
на кокал, като червейче на дъжд…
Най – после нещо свое да получа
и аз, рабиня Божия, веднъж!
От чужди кръстове плексит получих
и ишиас в гърба от влагата ме срязва…
А миналата зима ми се случи
и лявото коляно да отказва.
Та тъй де… Не постига пусто време
да си изстрадам личната съдба.
От носене на много хорско бреме,
все не успявам лично да умра…
Ха нека им сега! Ще хвана пътя!
И да им лъсне всичко на мегдана!
На брАшно – евтини, на трици – скъпи…
Пък иначе… билИ добри миряни.
Аз… таз’ душа на смет ли да я хвърля???
А те да ме ожалват: “ Изгоря… „…
Към моя Бог ще викна с цяло гърло :
За късчето любов – благодаря!!!
Лондон 25/08/2016 22:43
ПРИ ТЕБ
Р.Чакърова
Дойдох при теб, море. В зелено-синя нежност
облякох свойте мисли преди да те виня,
преди да те осъдя на моите копнежи,
преди да те удавя на дъното в съня.
Дойдох при теб, защото без кораби останах.
Без хоризонт и чайки, без миди и вълни…
Въжета само имам за новото начало
и силно се надявам да кажеш „Остани.“…
Ще вържем ветровете и после ще заплувам
в прегръдките солени към неизвестен бряг,
а ти ще оживееш, защото ще целувам
мечтите си пенливи и ще обичам пак.
Последната си капка на тебе ще оставя.
Светкавица ще блесне от другата страна.
И може би тогава най-после ще забравя…
А бурята ще кръстим със името Жена.
Лондон 25/08/2016 ‘ 03:51
От тефтерчето на Сафо
ВСЕ ПОВЕЧЕ МЕСТА (18+)
Р.Чакърова
Все повече разбирам Любовта.
ИзЯсни ми се вече и на мене!
И взех да ставам онзи тип жена –
широко и класически скроена.
Не съм дребнава – хапвам си по две
(от малките – вегетариански пици…)
Отдавна знам, че действало добре
за формите на ханш, бедра и цици.
Е, вярно, че използвам малко грим
и скъпа подмладяваща козметика…
И чарът ми (съвсем неустиом!)
руши тотално всяка мъжка етика!
Все повече местата за целуване
по мен разрастват нежната си площ!
И трябва много правене и струване…
Отиде, вярвайте ми, цяла нощ!…
Лондон 24/08/2016 ‘ 13:15
ГОЛ ВЪВ ВРАТАТА
Р.Чакърова
Сега ще празнувам поредния гол във вратата,
забит ми от корнер посредством известен ляв крак,
след който приключих последния мач със Съдбата.
Един бенефис ми остава… След него – и мрак,
и проклетият Дявол да свири финала,
и вампири да веят от сектора черния флаг,
какво от това??? Аз нали ще съм цяла!
И навярно във теб и отвъд ще съм влюбена пак…
Ще целуна тревата и аз като Ицо Стоичков,
ще помахам за поздрав на всички и тяхната мама.
Ще си хвърля фланелката с вечния номер „0“-бичам“,
а след химна ще „драсна“ и повече – „дим да ме няма“!
Ще съм тиха, културна… Прилежно в Едем ще поливам
старата ябълка, тежко отрупана с круши…
И ще дебна момента, когато Змията заспива –
да направя Адам по-мъжествен и по-непослушен.
А когато и Господ ми връчи накрая медала,
ще размахам най – дългата крива лопата…
Ей за миг като този всеки мач съм играла –
да заровя Смъртта!!!… И… Не искам заплата!
Лондон 24/08/2016 ‘ 12:38
СРОДНИ
Р. Чакърова
Да вярвам ли, че си ме заобичал?
Или отново маската да сложа…
Да…Ние ,всъщност, по невяра си приличаме,
по убеждение – че любовта е невъзможна.
По болки и по рани си подхождаме,
по кръпките в душата, по безсъние,
съзнаваме животът колко сложен е
и срещаме се в улици задънени…
И всеки стиска ревностно мечтата си,
на рамо с по една торбичка малка,
в която носим дребните остатъци
от спомените с нотки на фаталност…
Два пламъка сред ледена пустиня,
изгубили огнища и пътеки…
Вземи ме. Позволи ми да те имам.
Така е нужно. И така човешко.
Обичай ме. И аз ще те обичам.
Стопли ме и вземи си топлина.
Сега на две звезди ще заприличаме.
На влюбен мъж. На влюбена жена.
