Неуморимата Атанасия Петрова, сляла в едно любовта към тетаъра, към божието слово и  към литературата, получи награда от кмета на община Бургас по повод 24 май – Деня на българската писменост и култура. На станалия традиционен коктейл, който дава кметът на Бургас Димитър Николов за културните дейци в града, гостите на обновената Окръжна библиотека се докоснаха до стореното през  тревожната 2021 година, когато пандемията беше затворила културните  учреждения в целия свят, а победилите страха и унинието творци продължиха тихо и без шум да вършат своята велика работа. Комплексната награда  за Атанасия Петрова – медал „Св.Николай Чудотворец“ и грамота – беше присъдена за професионалната  и всеотдайна работа в областта на детското и младежкото театрално изкуство илитература и възпитание на християнски традиции и ценности сред най-малките. В задъхан пост в личния си профил във фейсбук Петрова изказа благодарността и вълнението си към всички онези, които са я подкрепяли и продължават да я подкрепят в нейното благородно начинание:“Благодаря на всички колеги от Младежки театър „Веселие”, които стоят зад мен и ме подкрепят! Благодаря на родителите на децата, с които работя! Доверие, работа, любов, веселие, всеотдайност! Честито на всички дейци на културата в Бургас, които получиха отличия! Благодаря на г-н Николов и г-жа Саватева за високото отличие!И не на последно място благодаря на епископ Йеротей/  Иеротей Косаков /, който благослови създаването на Неделно училище за деца и юноши към храм „Свети Иван Рилски”- Бургас и имам честта да съм негов ръководител.До нови творчески срещи и силни спомени!Много съм развълнувана!“Поздрав към наградената отправи и председателят на Конфедерация на българските писатели Станислав Марашки,  чиято монокомедия „Перпетуум-мобиле“ в бар „ALIVE“ беше поставена наскоро в Бургас и чиято постановка също беше дело на  Петрова.

Снимки:

Личен архив на Атанасия Петрова

Все пак медала трябва да се поогледа,нали? А после вече може и да се пристъпи към благодарностите…

Дори опитен театрал като Атанасия Петрова не може да овладее вълнението,когато признанието е честно и заслужено!

Да се позира за снимка с ценните отличия е почти протоколно поведение в такива случаи,но защо ни се струва,че при Атанасия дори и то е някакси по-артистично,отколкото при другите?

 

–и отново благодарствени слова…

А ето  и нея – грамотата! Една от основните виновници за толкова емоции!