*** ПОВИКАЙ МЕ…***
Повикай ме, Река, и в мене влей се,
препускай в мене – пролетно-игрива,
с безбрежната ми пълнота пилей се,
на пръските от нежността ми дива.
Повикай ме, Луна, и в мен сънувай,
в очите ми от звездолик безкрай,
и с пръсти сребърни мечти рисувай,
в усмивките ми сбъдване ухай.
Повикай ме, Любов, аз в теб съм цяла,
в дихание цъфтящо сред покой,
от Вечността сияйност разпиляла,
една вълна от звездния прибой.
*** ПО КРИЛАТА МИ…***
По крилата ми – жажда на птица,
в свобода да се къпе без край,
да отпие от слънце водица,
с мен понесла в душата си рай.
По крилата ми – вятър копнее,
да се сгуши след морния бяг,
после привечер с мен да се слее,
без посока, без думи, без бряг.
По крилата ми гаснат звездите,
недокоснали полет с дъха
и комети, развели косите,
на сърцето ми спят във стиха.
По крилата ми слънце ухае,
на глухарче оглеждам се в цвят,
медоносна Любов с мене вае
лекотата на сладостен свят.
*** СВОБОДА ***
Усети ли във тебе Свободата,
да тръгнеш към мечтите в ранина.
И жаждата да вземеш от водата,
в листата ѝ с по капчица една?
Усети ли във тебе Свободата,
да покориш сам в себе си върха.
Отпускаш после смело тетивата,
стрела да бъдеш само със дъха?
Усети ли във тебе Свободата,
разперена със цялата си мощ,
прашинката събрала светлината,
с брилянти осветила всяка нощ?
Усещай я във тебе Свободата,
дарена ти по право и със власт.
С любовната си песен красотата,
божествено полита във екстаз.
*** ПОТЪРСИ МЕ… ***
Ти търси ме, имам много ликове,
гейзер съм от радостните викове,
в ручеи съм кротки на сълзите ти,
болката изпята на вълните ти.
Ти търси ме, в тебе Аз светликът съм,
зрънцето на Вяра многолика,
в пулса ти разпалена съм пламъкът,
в тебе Аз, крайъгълен съм, камъкът.
Ти търси ме, в тебе Аз словата съм,
моливът с перото на душата.
Срещнеш ли ме, вече ти открил си се,
В теб с дъх витален изкачил си се.
*** ОТКРОВЕНИЕ ***
Очите на Бог през душата надничат
и хукват в метличини сини да тичат,
задръж си дъха в търпение сладко,
елеят потича – ни бързо, ни кратко.
Поглеждам в сърцето, на буря в средата,
в сапфирени блясъци на тишината,
приседнала там е и твоята сянка,
затуй прегърни я сред чудна полянка.
Послушай с душата от шепот нетленен,
пътека стани – светлоструйна, целебна.
С лъчите излъскай ти свойта тиара,
на Божия Правда с въздишка от Вяра.
*** ВСИЧКО Е! ***
Събудих се в очите ти, небе,
избродих синевата ти безкрайна,
и утрото от нежността гребе,
и пие от усмивките ми тайна.
Огледах се във слънчево море,
окъпах се в божествената прана,
от цветния ми звън денят бере
и блика в песен, слънчево огряна.
Аз литнах сред сияен звездопад
танцувах вихрено по Пътя Млечен,
светът разцъфна в мене вечно млад,
превръщайки ме в аромат извечен.
*** ПОЗНАХ СЕ… ***
Познах се на листата в злато прегоряло,
на слънцето в очите, благодат разляло.
На вятъра немирен познах се във белите
и огнена лудувам, на мълнии в стрелите.
Познах се на цветеца в капка медоносна,
на щурчовите нощи в песен звездоросна.
В танца на вълните познах се непокорна,
в дихание небесно на птица неуморна.
Познах се в песъчинка, отронила въздишка
на лунните власинки в сребърната нишка.
Познах се в теб и теб, във Всичкото познах се,
в космическия миг с Безвремието слях се.
*** ПРИСТИГНАХ… ***
Пристигнах вече у дома.
Не търся пътища, пътеки.
На път превърнах се сама,
в треви златеещи навеки.
Пристигнах с ромон на дъжда,
на сълзи скрила топлината,
стопила мъка и вражда,
в дъха родили светлината.
Пристигнах в слънчевия жар,
на храма вечен до престола,
дарих последния товар
и хукнах по невинност гола.
Пристигнах, а била съм тук,
да се открия непозната,
да се обикна като друг –
прашинка съм сред необята.
*** СЛЪНЦЕ В ОЧИТЕ ***
По слънцето ходя, в лъчи от коприна,
и грее в сърцето разпален рубинът.
По залез се пръсвам, на въглени ставам,
в зората от пепел отново изгрявам.
Танцувам и с вятъра огнено грея,
в ръцете му паря, от нежност лудея.
В задъхани ласки оставям следите
на вятър бездомен със слънце в очите.
*** ЮЛСКО ***
Тръгвам по юлски, разрошено дива,
морето понасям на длан,
с пяната вдигам полите игриво
и бродя без капчица свян.
Лято в очите ми кътче си свива,
с малинов по устните дъх.
Месец се стапя с Любов мълчалива,
на слънцето в жаркия връх.
*** СЕГА Е… ***
Сега е мигът със сърце да прогледна,
да мога до трона на Бога да седна,
да чуя гласа му у мен, във недрата,
ведно да гори същността с него слята.
Сега е, сега в тишина да се къпя,
по пътя ѝ дъхав по-леко да стъпя,
в поле детелиново, с пурпур огряно,
смирено в земята да сложа коляно.
Сега се покланям с душата си бяла,
от всяко пътуване цвят насъбрала,
а в нишката златна съм вплела коприва,
да пари и знае душа, че е жива.
През стръмни чукари и мъртви полета,
Теб търси любовно душата ми клета,
а Ти като пламък, нестихващ, безкраен,
във мене си вечно и цвят си ухаен.
Сега цяла вечност в мига просветлява,
покой във душата ми звезден остава.
Сега е, сега в мен прелива безкраят
и сливам се с Теб, от начало до края.
*** СЛУЧВАНЕ ***
Ще се случа чак в края на лятото,
долетяла със морския бриз,
ще отсея от пясъка златото,
през вълните на всеки каприз.
Ще се случа чак в края на лятото,
приютила морето в рапан,
с песента на сърцето ми, святото,
и безкрая, във шепи събран.
*** ОБИЧАМ… ***
Обичам и най-тъмното си тъмно,
обичам си тъгата и страстта,
сълзите стават езеро бездънно,
с най-чистите води на святостта.
Обичам си съмненията луди,
гласа от раните им вече чух
и пролетно стопяват се заблуди,
в реката на безсмъртния ми дух.
Обичам от искра на нощ потайна,
събрала във сърцето необят,
нов ден да паля в светлина сияйна,
свободен да изгрява моят свят.