Живот Думите не стигат, да опишат пътя извървян, под парещото слънце – горящо, греещо без жал. И ето на нашия герой, стори му се, че оазис е видял, но туй бе кладенец пресъхнал, и той продължи пак, сам. С няколко парцала, шапка и багаж, крачи тежко, тежко – по пътя нажежен – примрял. Обръща се … Продължете с четенето на Невена Кристианова Коджуклиева