Фани-Маргарита Йовчева

 

Х А Й К У

***

Между четири стени

духът немирства –

иска да счупи петата.

 

***

„ Съединението прави силата‘‘ –

снежинките го знаят

по-добре от нас.

***

Предпролетно вълнение.

Голите дървета –

С учестен пулс.

 

***

Слънцето залязва,

прибира си последните частици

от слънчевото ми аз.

 

***

Залита времето –

на периоди.

В опит да го изправя,

падам в играта.

 

***

Утринната ми молитва

събужда деня.

Светлината се ражда

за танц с моя свят.

 

***

Държа се

за миглите на вселената.

Мога да се гмурна

в окото

или да се оставя

на космическото течение.

Ала знам –

Само сълзата

може да ме влее в света.

***

Оставям празна чаша

под дъжда –

Искам да усетя

вкуса на поне един облак.

 

***

Снегът отразява светлината.

Ако светиш достатъчно силно –

ще се срещнем.

 

***

Небето,

заклещено в мен,

търси спомен

за синьо.

 

***

Имам лимонена походка –

но не защото съм кисела,

а защото съм зряла под слънцето.

***

Имам лимонена походка –

но не защото съм кисела,

а защото съм зряла под слънцето.

Ню Йорк

 

Голяма ябълка.

За едни е златна,

за други – червива.

Трети предпочитат

банани.

 

Молитва на рибата

Господи!

Дай ми силна опашка,

но не за да удрям,

а за да я обърна

от другата страна,

когато ми я ударят.