Стихотворения от Цветелина Градинарска

Семейното огнище

Там където има топлина,обич,

разбирателство, любовта цари!

Сухият хляб със сол е сладък

и сбъдват се мечти!

 

Там където ражда се добро,

но чуждото око, все лошо

гледа то да стори!

 

Там където бурите са страшни,

но с вързани окови.

Побеждавайки всичките неволи!

 

Там където най–силни и сплотени

чувстваме се ние.

Нашият дом, семейното огнище!

 

 

Витлеемската звезда

 

Нека бъде светлина

в празната душа.

 

Нека бъде любовта

в нашите сърца!

 

Нека очите да светят,

като звезди.

Нека думите да се леят,

като сълзи!

 

Нека ръцете са пълни с

доброта.

Нека нозете вървят,

към витлеемската звезда!

 

 

   Що е прошка? 

Радост, смирение ,олицетворение,

на много лица.

Съдби огледани в нечии очи!

 

Покаяние, за действия

и грешки необмислени.

За нещо минало!

 

Болка и следи ,останали

в сърцата ни.

Думи неправилно изказани,

ехтят в душите ни!

 

От божества миропомазан

ли си?

Значи те и простено,

а ти простил!

 

 

Дяволът

Когато дяволът си търсеше жена.

По пътя срещнал бе една,

най–ярката звезда!

 

Заслепен от нея, с босите нозе,

тичал без посока в бездната

от светове!

 

Пронизвани от куршуми

и коварни думи,

телата греховни изкупвали вината!

 

Бодливи тръни раздирали душата.

Стрели отровни,

разбивали сърцата!

 

Изгаряйки на огнената клада,

разперели ангелските си криле!

Отлетели към вечността,

защото дяволът за него беше тя!

 

…

От пясък съм

Нарисувай ме с пръсти

по мокрия пясък,

такава каквато ме искаш!

 

Докосни,всяка частица

по моето тяло.

Запали огън!

 

Сипи чаша вино,

огледай се в него!

Виж,аз съм тук !

 

Твоята самодива.

Гола и боса

от пясък съм,но съм жива!