Тоня БОРИСОВА

СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ТОНЯ БОРИСОВА

УРОК ПО ОБИЧ

На скъпия ми Александър – с обич, завинаги!

Чета отново твоите писма  –

и пак те преоткривам.  Всъщност,

за теб била съм повей от крила,

заключени в далечна, чужда къща;

копнеж, мечта и светъл – Божи знак,

любов съдбовна, красота и нежност…

Спасение в самотния ти мрак,

и вяра в споделената безбрежност.

От всеки ред признание виси,

като лавина – яростно стаена

над тихите, мечтателни реки

от спомени за съкровено време.

Самоанализ, упреци, вина,

ревности и прошки-обещания…

Звучи във всяка дума Любовта,

сълзи просветват, скрито премълчани…

Мечтания и вяра в чудеса –

съкровищница жива са писмата

и дом на влюбената ти Душа!

Урок по Обич за децата ни!

08.08.2011г., Ямбол

Из „Път от Светлина в Безкрая”

 

 

На Ансамбъл ПИРИН – с поклон!

С БЪЛГАРИЯ В СЪРЦЕТО

Оркестърът съсича тишината
и звуците избликват като кръв.
Разпукват се над тях невероятни,
магични гласове с къпинов дъх,
родени тук – под върховете сини
на тая дивна Пирин планина,
де Гоце Делчев шета със дружина
и грей на Яне буйната глава!
Запява „Пирин”! Слушам и се връщам
към спомена за бащиния кът,
под стряхата на дядовата къща
където бели щъркели гнездят
и плахата гъдулка на щурчето
жарава жива пази до зори,
че в песните, ковани пафти светят,
алтън-пауново перо гори;
полита на възбог орлица
над Вихрен чак – в ранима висина;
легенди на венец оплита
с жички сребърни дъжда…
Прозвънват хлопки и кавали
събуждат билки и треви…
Комита с либе се прощава
и песен люлчина трепти…
Родината в шевици свети
с най-дъхави и сочни цветове
и в живото огнище на сърцето ми
все огъня на Паметта кладе –
да не угасват спомени за Корен,
за Род и Вяра, майчина сълза…
С България в сърцата, мили Боже,
магьосват „Пиринци” света!
1980г.

Из книгата-спектакъл ”Пътеки към Душата на България”

РОДИНА

Тоня Борисова

В образ, от Майстора нарисуван –
тънко момиче сред ябълки зрели;
в бледа икона, в резбована люляка;
в длани на селянин – зърно посели…
В буря – изсипала гняв над Балкана,
в кървав септември, разплакал Марица;
в чудната песен за хубава Яна,
в грейнала, пъстра, тракийска шевица…
В стъпки на луди коне – в равнината,
Кан Аспарух в земята ни спряли;
сияеш,  Родино – достойна и свята,
на Времето, хребета тъмен преваляш,
а все е кръвта ти – бунтовна и млада!
С душа – наранена от нож и куршум,
с апостолска вяра люлееш камбани,
хайдушки Балкани кръстосваш без друм…
Безброй векове – камък по камък,
съзиждана в мирни и кървави дни –
с Кубратова мъдрост и Ботевски пламък,
Родино, Българийо – вечна бъди!
1981г., В.Търново