Стихотворения от Кръстина Тодорова

C O V I D -19

В този момент на важно изпитание,
нека спрем черногледото отрицание,
нека бъдем силни, единни, добри,
да забравим всички минали вражди,
доброто в нас да ни сплоти и обедини,
заедно да се преборим с трудните дни.
Нека бъдем човечни и да си помагаме,
взаимно кураж един на друг да даваме,
да не се замерваме с негативни вини,
черногледството носи единствено вреди.
Нека бъдем едно цяло, силни като юмрук,
нека спрем да се отричаме един друг,
крайно време е вече всички да осъзнаем,
че ако от болестта да се спасим желаем,
ние трябва всички дружно да се обединим,
само сплотени заедно можем да победим.
.

КАТО ФЕНИКС БЪДИ

Дори когато враг подъл подложи ти крак
и дъжд от несбъдване в сърцето гробно вали,
криле ти бели си сътвори от черния мрак,
не се предавай, пак напред продължи.
Дори когато приятел верен ти забие нож в гръб
и от раните горчиви черно безверие кърви,
открий с нова вяра ти от бяла истина път,
не се предавай, пак напред продължи.
Дори когато смъртно ранен от свои и чужди
и осквернен от злобна светска суета,
агонизираш ти полумъртъв и сам в калта,
не се предавай, пак напред продължи.
Като безсмъртен бял Феникс непобедим бъди
и от всяко зло отново по-силен се прероди,
знай, щастието земно е в дребните на вид неща,
не го забравяй никога,ти винаги помни това.

СЪТВОРЕНИЕТО НА ЕВА

Макар и в рая, самотен Адам бил,
веднъж тъгата си с Бог споделил,
замислил се Бог и го съжалил,
жена да сътвори за мъжа решил.
Направил я на Адам от ребрата,
но облак черен скрил светлината,
затова Бог на Ева дал красотата,
да грее вместо слънце в тъмнината.
От пролетна ръж ù изваял коси,
от искрящ елмаз лъчезарни очи,
орисал ги да блестят като звезди,
и огънят бял в тях ледове да топи.
От сияйна луна ù сътворил лице,
от камбана медена обичливо сърце,
от цветната дъга две ласкави ръце,
от непобедима надежда криле.
Изваял ù устни – опиващ еликсир,
с нежно оръжие да гради мир,
душа на ангел бял в нея вградил,
да бъде вечна и свята благословил,
да ражда пролетта на света отредил.

 

ОБИЧАМ ТЕ, ЖИВОТ

В очите ми пак слънцето танцува,
красива магия с жарки устни рисува,
косите ми вълшебна детелина краси,
с четири звънливи листа блести.
Преминало през ада на ветрове зли,
простило щедро на интриги и вини,
в сърцето ми отново вярата гори,
обичам те,живот, то дръзко крещи.
Несбъднатото под камък приспах,
букет от сбъдване днес си набрах,
щастливо утре смело си пожелах,
да бъда, което исках, но не бях.
Бял компас в дните си ще закича,
късметът ден и нощ с мен да тича,
да ме дари със силни, истинни криле,
за да оцелявам и в куршумено небе.
Обичам аз живота, такъв, какъвто е,
и вярата ми в него никога не ще умре,
като Икар в полет ще сричам до гроб:
И въпреки всичко, пак обичам те,живот!

ПОСВЕТЕНО НА ПОЕТИТЕ

Поетите са многоцветно птиче ято,
дори чупливи да им са крилата,
в есен, зима, пролет, лято,
рисуват със сърцето красотата.
Танцуват в ритъм с бялата мечта,
неподвластни са на черна суета,
от тъгата радост сътворяват,
на търг истината не продават.
Будители на неродено начало,
те ярко слънце са в облак огряло,
без тях денят е бос и безличен,
звънлив цвят са в небето закичен.
Поетите са звукът на светлината,
роден от цветовете на дъгата,
камбанен изгрев запял в крилата,
земен олтар на ревера в сърцата.
Недосънували мечтата си за морето,
проиграли успеха лесен на лотария,
дори и със рани от упор в лицето,
непобедими са поетите на България.
Пътеките им земни са стръмни и кървят,
но загърбили лесното в лъскава поза,
в юмрук присвили дланите си те вървят,
ликува вярата им в безгранична доза.
Издигнали нетленното за свой кумир,
безумно влюбени в небесния простор,
раздават щедро те красивото безспир
и ненавиждат силно пошлия коптор.
В погледа им ведър обичта гори,
обречени на бъдното да са предвестници,
от векове наред все някой ги кори,
че си играят с огъня,че са несретници.
А всъщност те са въглен вечно жив,
призван да тлее ярко, неизменно,
в огнището на огън вечен и красив,
България наречен,име свято и нетленно.
Поетите са вълшебен извор бял,
в бури тъмни и зими ледени оцелял,
водата животворна, който му отпие,
горчивото в сърцето ще отмие,
отново светло слънце ще заблести,
под камък облакът зъл ще заспи.
Поетите са бистър извор непобедим,
и в дни на суша дръзко оцелял,
през пролет, лято, есен и зима,
кристална изворна вода за всеки има,
дори да хвърлят в него черна кал,
след време пак потича чист и бял.

 

БАБА МАРТА –

Тази сутрин Баба Марта,
празнично засмяна,
много рано стана.
С бяла пролетна метла
измете облаците зли,
очите си и лицето
със слънце светло изми,
набели се, начерви се,
облече си новата,
красива премяна,
и да прави мартенички
бързо се захвана.
От червени и бели конци
безброй мартенички тя
сътвори, после гордо
се изправи и тъй рече:
-Чуйте вие, добри хора,
отблизо и отдалече,
днес е Първи март,
празник мил и драг
най-вече за децата,
то се знае, но и за
възрастните така е.
Затова на всяка врата
ще закича мартеничка сега
и щедро ще ви благословя:
Да сте живи, да сте здрави,
да сте бели и червени,
като мартеничките засмени,
доброта в сърцето ви да има,
да обичате род и Родина,
под камък тъмната сила да спи,
да пее щастие в дните ви!

ОБИЧАМ ТЕ, РОДИНО МИЛА

Бял олтар за мен си ти, Родино мила,
хубости неземни в пазвите си скрила,
твоите гори и планини са най-зелени,
бистрите ти извори и езера са най-студени,
волни птички пеят в китните поляни,
зреят златните жита от слънцето огряни.
Няма друга като теб, Родино мила,
изгрев незалязващ в сърцето ти пулсира,
и където и да ходим по чуждите земи,
споменът за теб ни пази в трудни дни,
това, че съществуваш, ни топли и теши
и винаги се връщаме, единствена си ти.
Непобедима си от никого, Родино мила,
с гордост се покланям на древната ти сила,
с която отстояваш всички бури и беди
и дръзко се изправяш по-силна отпреди,
от тебе аз се уча на мъдрост и доброта,
да не се предавам, да вярвам в чудеса.

24-ТИ МАЙ

На този ден привеждаме глави,
пред двама братя, български светци,
с бяла обич вием от цветя венци,
в очите ни сбъднато небе блести.
Камбанен изгрев ласкаво звъни,
красива вяра към бъднините лети,
усмихнат вятър в знамената танцува,
България с благодарност празнува.
Покланя се на братята спасители,
на мъдрите си слънчеви  учители,
усмивка радостна лицата ни краси,
летят в простора пролетни мечти.
Те, Кирил и Методий, наша слава,
дариха ни най-дивен, свиден дар,
от тяхните писмена меч направи,
и стана хан Борис велик и силен цар.
Сплоти се дружно младата държава,
заякна крепко българската мощ,
и възвиси се гордо и възкръсна,
от тъжната си непрогледна нощ.
От този ден до днес – навеки,
през бури тъмни и огнени ветрове,
чрез святите писмена тя върви,
към своите дръзновени върхове.

ОТКЛЮЧЕНИ ПРОСТОРИ

Почти на ръба, наранена от зла лъжа,
в гнева си аз изрекох  богохулни слова:
„Кажи защо, ако те има, Господи, отговори,
защо безмилостно закичи земните ми дни,
с венец от интриги, завист и клевети,
защо на враговете жестоки ти позволи,
да убият нагло слънцето в моето сърце
и облаци да посеят в сбъднатото ми небе,
защо мълчиш, отговори, или  те няма,
нима си само ти една  илюзия голяма,
но как тогава в бурите ще оцеляваме,
ще вярваме в доброто и ще се надяваме,
как ще се справим с всички земни беди,
ако наистина те няма,  ако мираж си ти.“
„Напразно се тревожиш, недей, не се бой,
с теб съм винаги, прошепна в мен Той,
защото вътре в теб мен  винаги ме има,
всъщност аз съм по-добрата ти половина,
аз и ти, ние с теб сме неделими, едно цяло,
изток и запад сме на вселенското огледало,
бъди достойна, на злото отвръщай с добро,
рано или късно се плаща всяко сторено зло.

СЪТВОРЕНИЕТО НА ЕВА

Макар и в рая, пак самотен  Адам  бил,
веднъж тъгата си с Бог споделил, 
замислил се  Бог и го съжалил,
жена да сътвори за  мъжа  решил.
Направил я на Адам от ребрата,
но облак черен  скрил светлината,
затова  Бог на Ева  дал красотата,
да грее вместо слънце в тъмнината.
От пролетна ръж й изваял коси,
от искрящ елмаз лъчезарни очи,
орисал ги да блестят като звезди,
огънят  в тях  ледове да топи.
От сияйна луна сътворил й лице,
от бяла медена камбана – сърце,
от цветната дъга две ласкави ръце,
от надежда непобедима  криле.
Изваял ù устни – опиващ еликсир,
с нежно оръжие да гради мир,
да бъде вечна и свята отредил,
целунал я и душата си ù дарил.

 

СИЛАТА НА ЛЮБОВТА

Когато в нас запее любовта,
крилата на мечтите ни са бели,
когато в нас запее любовта,
навред ухаят рози разцъфтели.
Когато в нас запее любовта,
горчивото в сърцата ни умира,
когато в нас запее любовта,
доброто само в нас пулсира.
Когато в нас запее любовта
от облаците слънчев дъжд вали,
когато в нас запее любовта,
прощаваме и непростимото дори.
Когато в нас запее любовта,
превръщаме се в ангели небесни,
когато в нас запее любовта
и трудните победи стават лесни.

ЖЕНА –
От пролетния дъжд родена,
да бъде обич бяла отредена,
тя стъпва дръзка и красива,
в косите ù звезда прелива.
От нежна плът е сътворена,
но с твърдост щедро надарена,
дори и в дни на болка и тъга,
мечтите ù са пълни с чистота.
Тя може сто злини да победи
и дом с любов да подреди,
да бъде майка и съпруга,
и волнокрила като пеперуда.
Тя може сто слънца да затъмни
и може да прости безброй вини,
с усмивката си лед да разтопи,
а с устните си да те прероди.
Сестра на огнени вихрушки,
все нейни верни, мили дружки,
тя гледа с радост на света,
и гордо носи името ж е н а .

ВЪЛШЕБНА СИЛА

Животът взема или дава,
редува радост след тъга,
кърви душата ни корава,
но оцелява тя до пролетта.
Каква ли сила в нас се крие,
не знам, но благославям я сега,
щом злото може да надвие,
и ни извежда до брега.
Това е силата незрима, която
ни прошепва с властен глас:
„Стани и продължи нататък
в най-черния, злокобен час!”
Дори когато утрото се бави
и страшно много тъмното горчи,
присвивайки юмруците корави,
ний вярваме, че тя ще ни спаси.
Това е силата вълшебна,
заложена в нашите души,
от всичко наше най-потребна,
призвана да ни продължи.

 

ПОЕТИТЕ НА БЪЛГАРИЯ

Недосънували мечтата си за морето,
проиграли успеха лесен на лотария,
дори и със рани от упор в лицето,
непобедими са поетите на България.
Пътеките им земни са стръмни и кървят,
но загърбили лесното в лъскава поза,
в юмрук присвили дланите си те вървят,
ликува вярата им в безгранична доза.
Издигнали нетленното за свой кумир,
безумно влюбени в небесния простор,
раздават щедро те красивото безспир,
и ненавиждат силно пошлия коптор.
Във погледа им светъл обичта гори,
обречени на бъдното да са предвестници,
от векове наред все някой ги кори,
че си играят с огъня, че са несретници.
А всъщност те са въглен вечно жив,
призван да тлее ярко, неизменно,
в огнището на огън  вечен и красив,
България наречен, име свято и нетленно.

Жена

От пролетния дъжд родена,
да бъде обич свята отредена,
тя стъпва дръзка и красива,
в косите ù звезда прелива.
От нежна плът е сътворена,
но с твърдост щедро надарена,
дори в дни на болка и тъга,
мечтите ù са пълни с чистота.
Тя може сто злини да победи
и дом с любов да подреди,
да бъде майка и съпруга,
и волнокрила като пеперуда.
Тя може сто слънца да затъмни
и може да прости безброй вини,
с усмивката си лед да разтопи,
а с устните си да те прероди.
Сестра на огнени вихрушки,
все нейни верни, мили дружки,
тя гледа с радост на света,
и гордо носи името ж е н а .

БЪДИ БЛАГОСЛОВЕНА

Пролет, лято, есен, зима,
изтича времето във вечността,
но щастие е, че те има,
че носиш неизменно нежността.
Като солта и хляба си потребна,
ти въздух и вода си, светлина,
на женската си участ свято вярна,
раздаваш всеотдайно топлина.
И в дни от болка натежали,
когато като лед скове скръбта,
в прегръдките ти нежно засияли,
възкръснал пак оглежда се света.
Уханно и красиво грееш,
ти цвят сред мрака разцъфтял,
дано навеки да живееш,
без твоя плод света би опустял.

СЪВРЕМЕННО СТИХОТВОРЕНИЕ

Говори се днес много с жар и плам
за преустройство все, за демокрация,
достойно ли и правилно ли е, не знам,
но май е просто тъй, за декорация…
А всъщност пак си е, тъй както и преди,
все същите лъжливи, алчни кадри,
пълни всеки личния си джоб с пари,
по новому гримиран кокала стар варди.
Говори се за морал, за чест, за дълг,
задружно да вървим по пътя, новия,
но как да разпознаем агнето от вълк,
когато май са от еднаква зодия…
Иди, че разбери, кой свой, кой враг,
но древна притча смисъл таен влага:
„Не вярвай ти дори на родния си брат,
ако ти каже, че солта е блага.“

 КОЛЕЛОТО НА ЖИВОТА ТЯ ВЪРТИ

Божи дар е любовта красив,
слънчева вълшебна жажда,
прави цветен тя деня ни сив,
в пролет зимата преражда.
Даже и медът й да горчи,
пак звънливо пее в сърцето,
може с облачни криле да лети,
да рисува сбъдване в небето,
злобните интриги да победи
свои и чужди вини да плати.
Любовта е магия неустоима,
храм нестинарски за двама,
смела, властна и непобедима,
в нея място за трети няма,
по пътя си преградите руши,
не се предава даже да боли,
бял мост от слънцето гради,
колелото на живота ни върти,
тя  е олтарът земен на храма,
място за злото в любовта  няма.

ТРЕТИ МАРТ

На този ден велик и свят
възкръсна българският дух отново
и като чист, кристален цвят,
победно звънна българското слово.
Земята на достойни синове,
на Аспарух, Борис и Калоян,
обсебвана от злото векове,
отново гордо и свободно заблестя.
Но тази свобода не беше дар,
за нея Ботев, Левски, Караджата,
и още хилядите знайни и незнайни,
отдадоха живота си в предплата.
Въстанието през април не бе позор,
а паметник за доблест и геройство,
Европа изненадана отвърна взор,
от фанатизма на османското войнство.
Със Шипка редом, Перущица и Батак,
блестят със славата на красотата,
не ще обсеби името им свято мрак,
на свобода изстрадана са те цената.
И ненапразно българка една,
Априлско знаме със любов уши,
да, Райна Княгиня бе тази жена,
и от нейното знаме свободата се роди.