Димитричка Георгиева Борисова , известна с творчески псевдоним Дими Борисова., е частен предприемач по  професия, но писател по призвание. С частен бизнес се занимава от 1990 година до днес.В свободното си време или във времето за почивка пише лирика и проза ,   като посвещава  таланта си на множество притчи, есета, разкази и романи

Авторка е на шест книги с лирика /„Божествен дар“, „Мисия-жена“„ Нека ти бъда Вселена“, „Пъстра пролет““Иди си,страннико!“, както и  на два романа от трилогията/„Сама по пътя“ – „Оживях, защото много видях“  І-ва част, Сама по пътя“ – „Оживях, защото много видях“ ІІ-ра част/. Дими Борисова е лауреат на конкурса „Голямата книга на малкия град“, както и носител на почетна грамота от първия национален литературен конкурс за ярко творческо присъствие като писател, чиито текстове са интерпретирани от участници в конкурса.За нейната белетристика Станислав Марашки пише:“Ако за  оригиналните поети може да се каже, че имат собствен поетичен свят, то за белетристката Дими Борисова със сигурност може да се твърди,че има своя белетристична вселена, която принадлежи само на нея и на никой друг. Нейният романистичен метод може да се обозначи с девиза „ Влез в пожара на събитията, гори в него, а после опиши раните си в книги!” И точно тази задължителна симбиоза между между живот и творчество априории го прави недостъпен за чисто кабинетните творци, заменили правдивостта на  преживяването с литературната еквилибристика. По този начин Борисова се оказва по-нежния двойник на Ърнест Хемингуей в „Сбогом на оръжията” и други негови книги, но нейната „война”е белязана от герои, които са възхитителна сплав от женска чувствителност, мъжка решителност и дори дързост – все черти,с чието бреме оцеляват мрачните фигури от криминалния преход към пазарна икономика.“ Дими Борисова е пълноправен член на Конфедерацията на българските писатели. Живее и работи   в Силистра.