Роденана 12 януари 1948 г. в с. Ресилово, Дупнишко. Завършила е Техникума по текстил в София. От раннав ъзрастпее народни песни, но професионалното ѝ израстване като певица започва след постъпването ѝ в Ансамбъла за анародни песни на Българското радио и телевизия. Реализира много записи в БНР и БНТ, самостоятелно и в дует с ДимитринаГанчовска и КераРанчева.

Носителка е наследнитенагради:

Златенмедал и грамота (първомясто) отМеждународниярадиоконкурсзамузика и фолклор в Братиславапрез 1981 г,

Призотфестивала “Дунаве, плави, Дунаве” в НовиСадпрез 1986 г.;

“Грами” замузикалнипостиженияпрез 1990 г. (заедно с хор “Мистериянабългарскитегласове” );

почетнаграмота и плакетотМинистерствотонакултуратапрез 2004 г. заособенприносзаразвитието и популяризиранетонабългарскатакултура.

Удостоена с държавнотоотличиеорден „Кирил и Методий“- вторастепен.Участвала е в концерти в най-престижнитезали в Европа, Азия и Америка: Royal Festiwal Hall, Kennedy Center, Carnegy Hall и др. и е издалааудиокасета и компактдискове. ЕленаБожкова е почетенчленнаДружествотозакултуренприноскъмбългарите в чужбинанаУкрайна, Молдова и Западнитепокрайнини, както и наАсоциациятазафренско-българскоприятелство в гр. Руан, Франция и наНационалниясъветза “Живичовешкиресурси” и НационалниясъветпочиталищноделоприМинистерствотонакултурата.

Завършила е школазадирижиране в майсторскикласнакомпозитора и диригентаДимитърДинев. През 2012 г. завършвависшеобразование в ЮЗУ”НеофитРилски” Благоевград.

ЕленаБожковасезанимаваактивно с педагогическадейност. Богатиясирепертоар и любовтакъмнароднатапесентяпредаванасвоитеученици и състави (дведетскигрупи в кв. Враждебна — София, женска и мъжкагрупа в кв. Курило — НовиИскър). ВъзпитаницинаЕленаБожковасаприети в музикалнитеучилища в Широкалъка, Котел и Плевен: ПетяМаринова, ГабриелаГеоргиева, МоникаДамянова, ЕмилияБоянова, ТраянСтефанов. Нейнаученичка е ДаринкаДжамбазова, коятопечеликонкурса “С песнитенаНадеждаХвойнева”, а сегавече е солистканаАнсамбълазанароднипесни и танци “ФилипКутев”.

ГрупитенаЕленаБожковапечелятпризовитеместа в конкурси, фестивали и събори. “Чучулигите”, мъжката и женскатагрупазаизворенфолклориматзаписивъвфонотекатанаБългарскотонационалнорадио, а музикалнафирма “Род” издадеаудиокасети с оригиналнипесниотрепертоараим. Многоса и филмитезагрупите, излъченипо БНТ и всичкикабелнителевизии.

“Чучулигите” звучат в песеннарокгрупа Б.Т.Р., а мъжкатагрупаотгр. НовиИскъручаства в запис и клип с “Мистериятанабългарскитегласове”.

ЕленаБожкова е авторнакнигите:

“Обич” (2000);

“Майки” (2001);

“С пулсана “Мистериятанабългарскитегласове” (2004);

“МеждуБога и огъня” (2006)

„Лютика” (2012)

Най-новотопостижениенасъстава “Чучулигите”, койторъководиЕленаБожкова, е наградата “Грандпри” наАсоциациятазабългарскифолклор “Еврогрейд” – ООД, коятопрез м. майтазигодинаорганизираМладежкифестивалнаизкуството – София 2007, България. ГрупатапредставиБългария в Международнияфолклоренфестивал в гр. Приморскопрез м. август 2007 г. През 2008 г. ЕленаБожковазапочвановпроект с МарияКауфман -флейтаподзаглавие „Дивигласове“. Първотоимпредставяне е презпролеттана 2008 в НовиСад-самостоятеленконцертнакораб, пътуващпорекаДунавотВиенадоБелград. С първатаотпроекта „Оросевие“ бешеозвученфилманаЗлатинаРусева „СевтБезсмъртният. Тайнитенаединтракийскицар“,койтопечели 4 международнинагради.Следващитегодинигастролира с успех в Англия, Полша, Хърватска и Узбекистан.Следуспешниконцерти в Австрия, Полша и Испания, ЕленаБожковазащитавауспешномагистърскастепен с отличиедържавнияизпит в ЮЗУ – изпълнителскоизкуство и дирижираненаинструменталниоркестри и вокалнигрупи. Пълноправен член на Конфедерацията на българските писатели.

 

 

Елена Божкова

ДИВАТА МУЗИКА НА ШОПЛУКА

Музиката е изкуство, което не може да съществува и да се развива самостоятелно. Пресъздаването на легенди, разкриването на духовния свят на човека се излива в музикални произведения. Отражението на бита се вписва в народни песни, рисува картини от действителността и отношението на човека към нея. Чувства и страсти, болка и радост – тази емоционална реч преминава в хорали, химни, вглъбена църковна музика, молитви към Всемогъщия и фолклор. Дивата музика на шопския край! Кой не я е слушал, кой не я е чувствал така, както тя закипява във вените на певеца, на играореца, с която може да полетиш във висинето. Тя възбужда, подканя, прелива в енергия, желание за вихрен танц и песен. Каква прелест и очарование носи тя, предизвиква те да отвориш гърло, да извисиш глас към върховете на планините. И тогава се сливаш с природата, чуваш монотонния глас на реките, вятъра приглася с бордонен звук, скрит в клоните на дърветата, а цъфналите билки и треви радостно се усмихват и поклащат главички. Каква неземна, необяснима красота носи двугласът на шопите! Примитивност, която те грабва, завихря и те понася из простора. Да дадеш живот на своя дух, обагрен от цветя, треви, гори, птичи полет, слънчеви лъчи, и лятна мараня. Да се извисиш към съвършенство в двуглас. Нима френските художници Мане, Моне не са рисували, вдъхновени от природата? А нашият народ не е ли създал своите шедьоври на жътварските, трудовите, хайдушките песни? “Запой, Ружо, ти си гласовита… “Носят се гласовете над златните житни ниви и лятна нега погалва лицето ти и в морна душа настъпва радост и покой. Каквото и да кажем за шопското двугласно пеене ще е слабо изразено, ако не го чуеш. Големият композитор и диригент Филип Кутев беше казал за българската песен: “Тя е проста, но не е за прости хора”. Шопското многогласие е едно вълшебство, този двуглас е привличал много   музиколози, фолклористи, композитори. Едни от най-известните са Васил Стоин, Елена Стоин, Райна Кацарова, Николай и Димитрина Кауфман, Стоян Джуджев, Тодор Джиджев и много други. От песните на “Звонци”са се възхищавали и изучвали и други чужди музиколози, напр. Бела Барток. Когато говорим за двугласието и многогласието на тези песни, трябва да се разпрострем и върху Югозападна България: западните склонове на Родопите, целия Пирински край, Кюстендилското поле, Дупнишкото поле, подножието на Рила, Граово, Пазарджишко, Знеполе, навътре в Стара планина, Осоговската планина до Серско и Западно Драмско. Съзвучието идва от голямата и малката секунда, която се прави от двата гласа – водещия и лежащия. На онова, което за западноевропейската музикална култура е дисонанс, при нас е консонанс, на което се диви цял свят. Ако послушаш изпълненията на Бистришките баби, певиците от Бели Искър, групите от Самораново, Ресилово, Сапарева баня, Сапарево, Крайници, Кюстендилските автентични групи, ще чуем една прекрасна музика, изпълнена до съвършенство от хармония – секунди, унисони, извиквания в септима, в октава и в секста от певици, които никога не са се занимавали с хармония, полифония и естетика. А изпълненията на мъжките групи те карат да тръпнеш с цялата си душа. И Рила, Пирин, Родопите, Осоговска, Витоша и Стара планина, доближават своите върхове, за да поемат тези напористи, остри, мощни гласове, да се насладят на песенния еликсир на Големия шоплук. Този, който носи песента в своето сърце, има свидетел на чувствата си. Това е един отворен прозорец, от който можем да проникнем в магията на таланта. В тази прекрасна музика търсим елементите отразени от природата, чрез тях изливаме любовта си, тя ни облагородява и одухотворява. Песните на Големия шоплук – диви, но елитарни, понесени от уста на уста, от планина на планина, а вятъра ги е подел и разпръснал по цял свят.