Стефанка Мирчева

 

Стефанка Мирчева продължава блестящо родовата поетична традиция, започната от нейния дядо  – видния старозагорски и български поет Иван Мирчев. В свое обръщение към читателите на сайта на Конфедерация на българските писатели тя пише:

„Скъпи мой Читателю – Приятелю!

Пред теб еедна нестандартна и твърде различна, както в творчеството, така и вповедението си, особа. Казвам се Стефанка Мирчева. Родена съм в Града на липите и поетите – Стара Загора. Човек на изкуството съм – по образование, професия и духовно призвание. Пианистка съм и поклонник, творец, боец в олтара на мерената реч – Поезията. Опитвам се да бъда и пълководец на този „изящен“ фронт – чрез оригиналните си, нестандартни идеи, както и чрез директния (често остър) стил на словоизказа си. Изключително критичен и самокритичен човек съм. Имам високи критерии в изкуството, но уважавам творческото мислене у всяка даровита личност и се съобразявам с това. Не си падам много-много по установените канони – предпочитам сама да проправям собствени магистрали, отколкото да вървя по отъпкани от други пътища.

Преподавател съм по пиано вече 31 години в музикално училище. Пиша лирика, хумор и сатира – стихове, басни, епиграми и фейлетони. Имам 4 издадени стихосбирки: „Многозвучни светове“ – лирика; „Две лица“ – лирика, хумор; „Диоптри срещу носогледство“ – сатира; „Върхът на самотата“ – лирика.“

Стефанка Мирчева е пълноправен член на Конфедерацията на българските писатели. Живее в Стара Загора.

Творби от Стефанка Мирчева:

Стефанка МИРЧЕВА