Стихотворения от Миланка Михайлова

ПЕЙКИ

През парка винаги минавай,

но не в забавен, а в уверен ход.

Примамливите пейки отминавай,

че дяволски измамно те блестят.

Приканват те да седнеш за почивка.

Така е лесничко да се поспреш.

Спокойно отмини ги със усмивка.

Дори забързай. Трябва да вървиш.

Понякога ще ти е доста трудно.

Дори ще се прибираш запъхтян.

Но тялото ще се усеща будно.

Духът ще е от ведрост обладан.

Макар, че искаш мъничко почивка

не се предавай. Смело отмини.

Отпуснеш ли се, свършило е всичко.

На пейката ще си останеш ти.

 

 

ВЕРУЮ

Аз не търся спасително рамо.

Гордостта ми не стене прекършена.

Със мерзавец не ставаме двама.

Обичта ми не е недовършена.

 

Ще избърша сълзите на паднали

от предателска хладна десница.

Ще даря със прегръдка пострадали.

Ще подам и на жаден водица.

 

Не оставам пленена от здрача.

И на птиците много приличам.

Полетяла сред вихри не плача.

Ведростта на простора обичам.

 

***

За всичко да прощаваме ни учат,

че прошката пречиствала душата.

Когато във сърцето ме улучат

нима ще търся сметка от съдбата?…

Ще мия ли в морето от забрава

калта, която хвърлят върху мене?

Да нося ли предателска жарава,

когато гордостта примряла стене?…

Не искам да прощавам на предател.

Не мога да приема и измама.

Богат ли си със истински приятели

пречистена душата е тогава.

 

 

ЧУВСТВА

Потъвам в залезите медено искрящи.

Танцувам в утрините слънчево сияйни.

Отпивам глътки от греховни страсти

изплували от дълбини незнайни.

Възпявам минзухари в пролет подранили.

Лекувам нежно стари рани на душата

Изправям с ласка стръкове унили

и ветровете гоня от гнездата.

Понякога съм слаба и през сълзи плача.

Огньовете душата ми опожаряват.

Но все напускам зоната на здрача.

След болката надежди избуяват.

Отхвърлям тежката прегръдка на сланите.

Приемам богове, тотеми и могили.

Познавам тръпнещите знаци на душите.

Усещам  прилива на неподвластни сили.

Открадвам от дъгата рогчета цветисти.

Дарявам на мечтите светове спокойни.

Измивам от калта треви и листи.

Посипвам със любов души свободни.

Мечтая да се слеят пролети и зими.

А снегове и златни листи, сплетени изкусно

да хвърлят във косите ми искри неустоими.

От тях вселенската любов да чувствам.